Наръчник · право на информация

Право на информация за заплащането: какво, кой и в какъв срок

Член 7 дава на всеки работник правото да поиска писмено своето ниво на заплащане и средните нива по пол за категорията работници, извършващи същия труд или труд с равна стойност. Работодателят отговаря до 2 месеца. В България правото се въвежда със законопроекта за изменение на ЗЗДискр. (внесен в Народното събрание на 11 септември 2026 г.) и по него ще важи от обнародването на закона — но категориите и данните, от които се отговаря, се строят по-дълго от законодателния процес.

Накратко

  • Правото е на всеки работник, независимо от размера на фирмата.
  • Обхват: собственото заплащане + средните по пол за собствената категория труд.
  • Срок: 2 месеца; за правото се напомня ежегодно (по законопроекта — до 31 януари).
  • Клаузите за поверителност на заплатата са недействителни за целите на равното заплащане (чл. 7, пар. 5).
  • Без оценка на длъжностите няма от какво да се осредни — категориите са предпоставка за отговора.

Как изглеждат искането и отговорът

  1. 1Работникът пита писменоСам или чрез представителите на работниците (по законопроекта — и чрез синдиката или КЗД), включително за критериите за определяне на заплащането.
  2. 2Фирмата определя категориятаГрупата, извършваща същия труд или труд с равна стойност — резултат от оценката на длъжностите, не името на отдела.
  3. 3Отговор до 2 месецаСобственото ниво + средните по пол за категорията. Непълни или неточни данни пораждат право на допълнителни разяснения — по законопроекта с мотивиран писмен отговор до 14 дни.

Малки категории: внимание с личните данни

В категория с 1–2 души от даден пол „средното" издава конкретна заплата. Добра практика (и изискване на GDPR): отговор чрез представителите на работниците или с агрегиране, което пази самоличността — предвидете го в процедурата отнапред. По българския законопроект в такъв случай информацията се предоставя на синдикалната организация и/или на КЗД, по тяхно искане.

Защо това променя повече от докладването

Докладът публикува едно число годишно. Правото на информация работи всеки ден: всеки работник по всяко време може да види средните на своята категория. Неоправданата разлика с искането се превръща в доказателствен материал — а доказателствената тежест в спора носи работодателят (чл. 18). Фирмата с готови категории отговаря за минути и без риск; фирмата без структура импровизира под срок.

Как се строят категориите труд с равна стойност →

Често задавани въпроси

Може ли работник да научи заплатата на конкретен колега?

Не — правото се отнася до средните нива по пол за категорията труд, не до индивидуалните заплати на другите.

Откога важи правото в България?

По внесения законопроект — от обнародването на закона в „Държавен вестник“, без преходен период (законопроектът е в Народното събрание от 11 септември 2026 г.). Датата обаче не променя задачата: категориите и ведомостта се строят с тримесечия — който започне след обнародването, няма да свари.

Пази ли ни клауза за поверителност на заплатата?

В този обхват — не. Директивата изрично забранява да се пречи на работниците да разкриват заплащането си за целите на равното заплащане — такива клаузи са недействителни за тази цел.

Какво става, ако не отговорим в срок?

Липсващ или неверен отговор отслабва позицията на фирмата в спора (обърната доказателствена тежест), а след приемането на закона може да доведе и до административна санкция. Единственият сигурен път е отговор от одитируеми данни.

Актуализирано: 26 септември 2026 г.. Данните отразяват Директива (ЕС) 2023/970 в приетия ѝ вид и състоянието на българското транспониране към 26 септември 2026 г. (законопроект № 52-602-01-42 в Народното събрание). Държавите членки могат да въведат по-строги правила — следете окончателния текст на закона. Тази страница не е правен съвет.

Egalis е софтуерен инструмент за съответствие, а не правна консултация. Съдържанието на тези страници е с информативен характер и не представлява правен съвет; за тълкуване на нормативните актове се обърнете към правен консултант.