Български закон · състояние: септември 2026 г.

Прозрачност на заплащането в България: законопроектът и това, което не чака

Срокът за транспониране изтече на 7 юни 2026 г., а България още няма приет закон: законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация (№ 52-602-01-42), който пренася директивата, е одобрен от Министерския съвет и внесен в Народното събрание на 11 септември 2026 г.; към 26 септември 2026 г. не е приет на първо четене. Междувременно сроковете на самата директива текат: първите доклади за разликата в заплащането се подават до 7 юни 2027 г. — за предходната година.

Накратко

  • Законопроектът за изменение на ЗЗДискр. (№ 52-602-01-42) е внесен в Народното събрание на 11 септември 2026 г. — предстои първо четене.
  • Първите доклади: до 7 юни 2027 г. (250+ ежегодно; 150–249 на 3 години) — датата е на директивата и законопроектът я запазва.
  • Надзор: Комисията за защита от дискриминация (КЗД) — органът за наблюдение по законопроекта: получава докладите и съвместните оценки и публикува данните; ГИТ получава информация при поискване.
  • Обявите за работа: диапазон на заплащането, забрана за въпроси за предишни заплати, неутрален език — задължения за всеки работодател.
  • Разликата в България е 12,0 % (Евростат 2024) — над средното за ЕС: публичните числа ще се четат внимателно.

Какво предвижда законопроектът

  • Прозрачен подбор: кандидатът получава информация за основната заплата или диапазона ѝ, за допълнителните възнаграждения с постоянен характер и за условията относно възнагражденията за длъжността в приложимия колективен трудов договор; въпросите за заплатите при други и предишни работодатели са забранени; наименованието на длъжността в обявата е неутрално по пол.
  • Право на информация: всеки работник може писмено да поиска своето възнаграждение и средните нива по пол за своята категория труд — отговор до 2 месеца, допълнителни разяснения до 14 дни; искането може да се подаде и чрез синдиката или КЗД. Всяка година до 31 януари работодателят уведомява работниците за това право.
  • Обективни критерии: критериите за определяне и увеличение на заплащането включват умения, усилия, отговорност и условия на труд (нова ал. 5 на чл. 14 ЗЗДискр.); директивата изисква те да са обективни, неутрални по пол и достъпни за работниците.
  • Докладване: до 7 юни до КЗД, за предходната календарна година — 250+ работници ежегодно, 100–249 на три години; 7 показателя. При разлика от поне 5 % в категория — обосновка до КЗД и коригиращи мерки до 6 месеца, иначе съвместна оценка; необоснованите разлики се коригират до една година след нея. Временно наетите чрез агенция се броят при предприятието ползвател.
  • Поверителност и Кодекс на труда: клаузите, които пречат на работниците да разкриват заплатата си, се забраняват и в ЗЗДискр., и в Кодекса на труда (чл. 243); Кодексът на труда урежда и успоредно право на информация за средната заплата на същото длъжностно ниво (чл. 128а).
  • Влизане в сила: правилата за подбор, информация и поверителност — от обнародването на закона, без преходен период; докладването и съвместната оценка — от 7 юни 2027 г. (150+ работници) и от 7 юни 2031 г. (100–149). Методиката се определя с наредба до 3 месеца след обнародването.
  • Санкции: законопроектът не въвежда отделни глоби — към нарушенията биха се прилагали общите административни санкции на ЗЗДискр., изразени в евро от ДВ, бр. 30/2026 (например по чл. 78 — от 500 до 2000 €).

Законопроектът може да се промени

Законопроектът е внесен в Народното събрание и предстои първо четене — детайлите (срокове, органи, санкции) може да се изменят при обсъждането. Тази страница отразява състоянието към 26 септември 2026 г.; основите (категории труд, пълна ведомост, обективни критерии) не зависят от версията.

Защо подготовката не чака закона

  1. 1Докладът описва предходната годинаДокладът от 2027 г. описва данните от 2026 г. — числото, което ще публикувате, се формира сега, месец по месец.
  2. 2Оценката на длъжностите отнема тримесечияКатегориите труд с равна стойност са основата на всеки показател — и не се строят за седмици.
  3. 3Равното заплащане важи и днесПринципът е действащо българско право (КТ, ЗЗДискр.) — исковете на работниците не чакат транспонирането.
  4. 4Прекият ефект след срокаСлед 7 юни 2026 г. достатъчно ясните разпоредби на директивата могат да се противопоставят пряко на работодателите от публичния сектор.

Изчислете 7-те показателя на фирмата си — безплатно, в браузъра →

Какво да направите сега

  • Съберете всички елементи на заплащането на едно място: основна заплата, бонуси, надбавки, извънреден труд, придобивки — по месеци.
  • Постройте категориите труд с равна стойност: оценка на длъжностите по 4-те критерия на чл. 4 — документирано.
  • Изчислете 7-те показателя още днес: числото от 2027 г. не бива да е изненада.
  • Приведете подбора в съответствие: диапазон в обявите, без въпроси за минали заплати, неутрален език — най-видимото задължение.

Често задавани въпроси

Прие ли България закона за прозрачност на заплащането?

Още не. Срокът изтече на 7 юни 2026 г.; законопроектът за изменение на Закона за защита от дискриминация беше обсъден публично (19 май – 18 юни 2026 г.), одобрен от Министерския съвет (Решение № 668 от 31 август 2026 г.) и внесен в Народното събрание на 11 септември 2026 г. Към 26 септември 2026 г. не е приет на първо четене.

Кога българските фирми ще докладват за първи път?

Първата вълна е до 7 юни 2027 г. (работодатели 250+ и 150–249), за предходната година; фирмите със 100–149 работници — до 7 юни 2031 г. Законопроектът запазва датите на директивата и определя КЗД за получател на докладите.

Кой ще упражнява надзор?

По законопроекта — Комисията за защита от дискриминация (КЗД) е органът за наблюдение (чл. 47, т. 13–18 ЗЗДискр.): получава докладите и съвместните оценки, публикува сравнимите данни и подпомага работодателите с под 250 работници. По отношение на докладите и съвместните оценки ГИТ получава информация при поискване.

Какво важи още отсега?

Принципът на равното заплащане за равен труд (Кодекс на труда, ЗЗДискр.) — с възможност за искове. Законопроектът добавя прозрачността: диапазони при подбора, право на информация, докладване.

Защо 12-те процента имат значение?

Това е некоригираната разлика на България (Евростат 2024) — над средното за ЕС (11,1 %). Когато докладването на ниво работодател започне, българските числа ще са под по-голямо внимание от средното.

Източници

Актуализирано: 26 септември 2026 г.. Правното състояние е проверено на 26 септември 2026 г.: законопроектът за изменение на ЗЗДискр. (№ 52-602-01-42) е внесен в Народното събрание и не е приет — детайлите може да се променят. Тази страница не е правен съвет.

Egalis е софтуерен инструмент за съответствие, а не правна консултация. Съдържанието на тези страници е с информативен характер и не представлява правен съвет; за тълкуване на нормативните актове се обърнете към правен консултант.